Наскоро прочетох, че заради новия вирус продажбите на романа "Чумата" от Албер Камю във Франция и Италия са скочили осезаемо. Тоест "короната" действа в някаква степен ограмотяващо и предизвиква пориви у човека да посегне към изконната потребност от (по)знание. Дали?
Чудесно е, че хората търсят подобна литература, в която няма да намерят потвърждение на ирационалното - противно на вероятните си очаквания.
А и нобеловият лауреат Камю казва за книгата си: "Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете - е резултат от волята, която не бива никога да отпада".
Така, типично в духа на екзистенциализма, погледът е обърнат към индивидуалния страх, който се бори с... индивидуални усилия, подчинени на волята. Струва си да помислим върху думите на Камю, докато четем "Чумата". Не за друго, а за да не затлачваме сетивата си с безпокойство, от което други със сигурност ще спечелят. Но не и ние.
Ала стига с драматично черногледство! Предлагам в този ред на мисли кратък списък от произведения за наша употреба, докато короната е наоколо. Така хем няма да се сещате за нея, хем ще прочетете (ако не сте, разбира се!) изключителни класики, които в последна сметка ще ви накарат да се надсмивате над страха.
Първо. Започваме с нещо българско и родно: “През чумавото”, разказ на Йордан Йовков. Иде реч за една кахърна сватба, която се случва на принципа: “Ще става, каквото аз кажа!” Първият чорбаджия на селото, хаджи Драган, жени дъщеря си Тиха във време, в което всички местни хора са изпаднали в ступор от вилнеещата черна смърт. Прекрасен разказ за силата на любовта, който със сигурност ще ви накара да свалите последната останала ви маска, за да вдишате и издишате дълбоко. Въобще, терапия за душата с елементи на романтично-приключенски дух.
Второ. Грабнете увода на “Декамерон” от Бокачо. В случай, че сте под карантина, за десет дни се изчита и цялата книга, като включим дори ровенето из Facebook. Така сте заели печеливша позиция - остават ви още четири дена за спокойна паника, докато завършите в общи линии инкубационния период на вируса. Темата за чумната епидемия във Флоренция е блестящ пример за бягство от ирационалното напрежение и отвъд гледките на покосени хора. Освен това в "Декамерон" се срещат и меко казано пикантни истории, които на всичкото отгоре са екранизирани. Е, вярно, получил се е доста лош резултат, но все пак...
Трето. Следва “История на лудостта в класическата епоха” от Мишел Фуко. Обръщам внимание, че предложението е валидно само за напреднали! Чете се бавно, на глътки и с проява на търпение в обработката на всички проби, които доказват... о, да, че сте просто хипохондрик! Фуко изисква драстична концентрация на вниманието, с което е съвсем полезен, ако решите да си дадете сметка, че има по-трудни за осъзнаване неща от напълно излишното презапасяване с брашно и тоалетна хартия например.
Четвърто. Ако все пак сте решили да отворите широко душата си за страховете от болести, на помощ идва "Записки от подземието" на гениалния Достоевски. Малката книжка е в състояние да предизвика непреодолими емоционални преживявания у вас, като несъмнено ще се запитате: "Защо съществувам изобщо?". За пълно вглъбяване в ирационалното, в допълнение препоръчвам "Болница" и "Дяволско" на Атанас Далчев, както и апокрифа "Ходене на Богородица по мъките". Добавете и щипка от Данте с класическия му "Ад" и затвърдете съмненията си за околните със Сартр и мисълта, че всъщност "Адът, това са другите". Вече няма нужда да гледате брифингите на кризисния щаб, нали?
Пето и най-просто. Влизате в Google и пишете: "Как да излекувам...”. И така-нататък. Разширете представите си за неочакваното с бяла магия срещу коронавирус, лечебен пясък от устието на река Велека срещу кокоши тръни или сок от омайниче, борещ хипохондрични симптоми. А знаехте ли, че с настойка от бабини зъби се чисти тоалетна чиния? Невероятно!
С тези няколко съвета в подобна обстановка у нас със сигурност няма да засилите имунитета си, но по всяка вероятност ще дадете по-свободна воля на критичното си мислене. А то е важно, защото ни напомня по-често да си мием очите, докато гледаме.
Автор: Румен Скрински
